10,09,2018 г. 21:00 часа

КАЛИГУЛА

Народен театър "Иван Вазов"

постановка Диана Добрева

режисура Диана Добрева

драматург Александър Секулов

сценография Нина Пашова

костюми Нина Пашова

хореография Ангелина Гаврилова

музика Петя Диманова

Билети - на касата на "Маск Арт", тел.: 0895/ 61-91-81,

0894/ 61-11-88

С участието на:

Албена Ставрева, Александра Василева, Александър Евгениев, Ахмед Юмер,Биляна Петринска, Вяра Табакова, Деян Ангелов, Деян Донков, Димитър Димитров, Елена Петрова, Елица Йовчева, Жорета Николова, Зафир Раджаб,Ирина Митева, Йордан Биков, Йосиф Шамли, Калоян Стойчев, Кирил Недков,Славена Зайкова, Стефан Къшев, Цветан Пейчев

„Камю е бил самотен в разбиранията и идеите си“, казва един от неговите изследователи, „но по някакъв начин сега той излиза победител и доказва, че е прав. Той е много повече философ на настоящето, отколкото на миналото.“

Изминалите над 2000 години от смъртта на Гай Цезар Германик, по- известен като Калигула, не могат да заличат образа му на жесток, необикновен и тираничен римски владетел. Смело може да се твърди, че той е една от най-противоречивите исторически фигури с необикновенна и ексцентрична диктатура.

“Умората от идеологиите ражда тирания, а нуждата на тиранията от идеология я разрушава. Докато няма идеология извън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто насилие, тиранията е невидима, приемлива и неуязвима. В пиесата на Камю Калигула е чужденец на педантичната логика, Сизиф на абсолютната власт. И ако императорът е режисьор с безконтролна воля, то смъртта е премиера, на която всички са задължени да се явят. И колкото повече се усилва нагона за смърт у диктатора, толкова повече режимът му на управление се превръща в норма, в любим канон, в единствена догма за поданиците. Сегашният историческият миг прави особено валидно разбирането на Камю, че живота на човека е трагичен опит да се пребори с абсолютната празнота. Смъртта не решава нищо и живота продължава в ненарушима тишина и празнота.”
Диана Добрева

“Интересно ми е къде се корени цялото това нещо, как той се среща със злото. Всеки един диктатор има склонността да се самообожествява, той до последно не вярва,че прави зло, а тъкмо обратното.”
Деян Донков

Powered by CouchCMS